Когато синът ми беше на 4 години все още имаше твърде малко използвани думи в речника си - сякаш за него беше невъзможно да съгласува род и число, също така имаше проблем и с правилното произношение на звуковете.
Решихме да го запишем в логопедична детска градина, но там логопедът често отсъстваше, а и имах усещането, че детето ми се влияе от останалите деца в групата, които имаха други видове нарушения.
Посъветвах се с педиатърката ни и тя ме насочи към Адриана. Доволна съм, защото сега детето ми говори ясно, подрежда изреченията правилно, разказва приказки на по-малкия си брат и се научи да чете, което сега като първокласник доста го улеснява и той самият се чувства уверен и доволен от себе си.
Теодора, София
Имам дъщеря на 3 години. До тази възраст не намирах, че има някакъв проблем, но забелязах, че тя изобщо не прави усилие да говори. Беше научила нас, да разбираме жестовете й, без да й се налага да говори. Направихме различни изследвания и след като беше установено нарушението, се спряхме на Адриана. Двете много си допаднаха.
В началото бях отчаяна. Не виждах надежда детето ми да проговори нормално. Разговарях неведнъж с Адриана и тя успя да ме убеди и да ми вдъхне надеждата, че нещата са поправими.
И така... с търпение и постоянство, детето ми започна да произнася думи, а впоследствие да прави цели изречения и освен нас ...започнаха да я разбират и околните, а тя самата започна мнго повече да се старае да изговаря думите правилно.
Ива, София
Когато синът ми беше на 4 години, при стресова ситуация започна да заеква. Консултирах се с учителката му в детската градина и тя ни насочи към Адриана.
В началото беше трудно, тъй като синът ни е доста стеснителен и трудно се отпуска да говори с непознати. С течение на времето и благодарение на огромното търпение и внимание, с което Адриана подходи към синът ни, той се отпусна и нещата потръгнаха. С нетърпение очакваше логопедичните часове, за да покаже колко добре се справя с новите си задачи.
Посещенията се отразиха добре и вътре в семейството ни. Трябваше да се научим да сме по-търпеливи със сина си, а в други ситуации да сме по-твърди, както и бяхме включени активно в терапията на детето ни. С времето синът ни се научи да контролира емоциите си и дишането си.
Мери, София
Решихме да го запишем в логопедична детска градина, но там логопедът често отсъстваше, а и имах усещането, че детето ми се влияе от останалите деца в групата, които имаха други видове нарушения.
Посъветвах се с педиатърката ни и тя ме насочи към Адриана. Доволна съм, защото сега детето ми говори ясно, подрежда изреченията правилно, разказва приказки на по-малкия си брат и се научи да чете, което сега като първокласник доста го улеснява и той самият се чувства уверен и доволен от себе си.
Теодора, София
Имам дъщеря на 3 години. До тази възраст не намирах, че има някакъв проблем, но забелязах, че тя изобщо не прави усилие да говори. Беше научила нас, да разбираме жестовете й, без да й се налага да говори. Направихме различни изследвания и след като беше установено нарушението, се спряхме на Адриана. Двете много си допаднаха.
В началото бях отчаяна. Не виждах надежда детето ми да проговори нормално. Разговарях неведнъж с Адриана и тя успя да ме убеди и да ми вдъхне надеждата, че нещата са поправими.
И така... с търпение и постоянство, детето ми започна да произнася думи, а впоследствие да прави цели изречения и освен нас ...започнаха да я разбират и околните, а тя самата започна мнго повече да се старае да изговаря думите правилно.
Ива, София
Когато синът ми беше на 4 години, при стресова ситуация започна да заеква. Консултирах се с учителката му в детската градина и тя ни насочи към Адриана.
В началото беше трудно, тъй като синът ни е доста стеснителен и трудно се отпуска да говори с непознати. С течение на времето и благодарение на огромното търпение и внимание, с което Адриана подходи към синът ни, той се отпусна и нещата потръгнаха. С нетърпение очакваше логопедичните часове, за да покаже колко добре се справя с новите си задачи.
Посещенията се отразиха добре и вътре в семейството ни. Трябваше да се научим да сме по-търпеливи със сина си, а в други ситуации да сме по-твърди, както и бяхме включени активно в терапията на детето ни. С времето синът ни се научи да контролира емоциите си и дишането си.
Мери, София
