Често задавани въпроси

По-долу може да намерите отговорите на най-често задаваните от родителите въпроси. 
Ако имате въпрос, на който не е отговорено - свържете се с нас. 

1. Въпрос: Как да разбера дали детето ми има нужда от логопедична помощ?


Отговор:
- Когато детето има проблеми при изговарянето (липса, замяна, изопачаване) на съгласните звукове
- нарушен е темпът, ритъмът и интонацията  - заекване, бърз и неразбираем говор.
- нарушение на говора в резултат на детска церебрална парализа
- късно проговаряне - след 2 годишна възраст
- ограничен, беден по обем пасивен и активен речник
- неясно звукопроизношение, неправилна структура на думите и неправилнo оформяне на изреченията
- трудности в разбирането на чужда реч
- нарушени качества на речта - височина, сила, изразителност

2. Въпрос: На каква възраст е възможно децата да посещават логопедичен кабинет?


Отговор: От гледна точка на езиковото и говорно развитие на детето, а също така и на всички процеси, свързани с психичното съзряване, най-благоприятен период за логопедична терапия е предучилищната възраст - от 3 до 7 годишна възраст.

3. Въпрос: Колко често трябва да се провеждат часовете?

Отговор: Терапията на говорните нарушения изисква търпение и постоянство. Тъй като  създаването на правилни говорни навици е продължителен процес, оптималният минимум за затвърждаването им  е 2 пъти седмично посещение на кабинета.

4. Въпрос: Колко дълго продължава логопедичната терапия?

Отговор: Ролята на родителя в различните етапи на корекционната работа е голяма. За бързото усвояване и затвърждаване на постигнатите в кабинета резултати, е необходимо родителите активно да подпомагат, напомнят и поощряват децата си в усвоените умения. По този начин резултатите са не само по-бързи, но и по-трайни.

5. Въпрос: Това, че детето има говорен дефект, значи ли че е умствено изостанало?

Отговор: От значение е типът нарушение, степента на изява, възрастта, пола и социалната среда. Всяко дете е строго индивидуално. В някои случаи става дума за елементарно нарушение в артикулацията . В други - нарушената артикулация е вторичен белег , съпътстващ друго нарушение. По тази причина е необходимо да се извърши всестранно изследване и оценка на особеностите на развитието на детето. То включва обследване на интелектуалната сфера, емоционално-волевата, познавателните процеси, личността , поведението, особеностите на комуникацията. Важно е речевата особеност да се обследва обстойно, в рамките на по-дълъг период от време, за да се постави правилната диагноза.


6. Въпрос: Ако не се обърне внимание на проблемът, може ли той да отшуми от само себе си?

Отговор: На първо място ефективната терапия зависи от навременната консултация с логопеда. Колкото повече отлагате, толкова повече проблемът се задълбочава с времето в училищна възраст.