Децата трябва да са свободни да се себеизразяват и да показват природните си характеристики. Но средата, в която те са просто свободни физически да тичат и да играят не е достатъчна, защото това не би освободило само по себе си детския дух. Първата цел доколкото това е възможно е д а освободим подрастващото дете от зависимостта му от възрастните. Неговият дом или училище да са местата, където то може да прави нещата само за себе си.  - да живее собствения си живот без помощта на възрастните. Там където взаимодействието между децата от различни възрасти е ключов фактор, а концепцията за периодите, в които детето е чувствително към придобиването на определени умения(чувсвтвителните периоди) е добре приета.
    В подготвена среда децата стават все по-активни, а възрастният все по-пасивен. На тази територия детето все повече успява да управлява живота си и правейки така става господар на собствените си сили. Поради това подготвената и обезопасена среда трябва да съдържа храната, необходима за развитието на детето. Живеейки свободно в нея детето влиза в жизненоважна комуникация със собствената си среда и започва да я обича.
    Най-важната черта на подготвената среда е редът. Място трябва да има за всичко и и всичко да си остане на собственото място. Възрастнията е също част от подготвената среда. Но функцията му е да помага на децата да постигнат съвършенство чрез собствените си усилия.
    Ето някои правила, които възрастният трябва да следва:
1. Поддържай изрядна чистота и ред
2. Боядисай отново, заший отново и когато е необходимо, разкраси дома (или училището).
3. Преподавай ползата от предметите и демонстрирай начина, по който се извършват упражненията от практичния живот (това трябва да бъде направено спокойно, грациозно и точно, така че децата да напрявят същото).
4. Възрастният свързва детето със средата и когато това се постигне той става пасивен.
5. Наблюдавай децата продължително, за да разбереш кой от какво има нужда.
6. Побързай, когато те викат.
7. Слушай и отговаряй на детската молба.
8. Уважавай и не прекъсвай детето, когато работи.
9. Уважавай и не поправяй детето, когато прави грешка.
10. Уважавай детето, което си почива и гледа как другите работят, без да го обезпокояваш или задължаваш да работи.
11. Бъди грижовен и тих, а речта и присъствието ти да са като на някой, който обича.
12. Остави се на тези, които търсят присъствието ти и се скрий за тези, които вече са те намерили.

С други думи - подготвента среда е атмосфера, даваща възможност на детето да бъде свободно и да учи чрез собствената си активност в мирна и подредена среда, адаптирана към размера и интересите на децата.

    Защо наблюденията са важни? За да помогнем на детето ние трябва да го наблюдаваме със симпатия и търпение. Да забележим неговите затруднения и неговите постижения. Винаги трябва да акценираме върху положителното у децата. Много от техните слабости са фактически плод на нашата неспособност да посрещнем техните нужди. Монтесори казва: "Ние трябва да наблюдаваме индивида, който пише, а не самото писане; субекта, а не вещта..."

Средновековните философи са казали, че образованието е изкуство, изискващо взаимодействие с природата а през последните си години Монтесори говори за образованието като за основна цел на живота. Тя твърди, че образованието започва със самото раждане и трябва да продължи до края на човешкия живот. Всъщност развитие се наблюдава и преди самото раждане. Например неродените бебета реагират чувствително на различни видове музика, предпочитание, което продъ;жава и след раждането.
    "Образованието на новороденото изведнъж се оказва от първостепенно значение. Вярно е, че бебето не може да прави почти нищо и че не бихме могли да го образоваме. То може да бъде само обект на нашите наблюдения и изучаване, за да разберем жизнените му нужди. Това е точно наблюдението, което правим по принцип, и то има цел - да разберем законите на живота,  ако искаме да му помогнем и първото условие е, че трябва е да знаем принципите, които го управляват.
Детската интелигентност е подсъзнателна и това помага на детето да постигне изключително развитие. То попива впечатления не с ума си, а със самия си живот, учи всичко без да знае че го учи и така преминава постепенно от подсъзнателното към съзнателното, стъпвайки по пътеките на радостта и любовта. Детето е винаги ентусиазирано и винаги щастливо, защото има много неща, от които да се впечатлява и много, на които да се възхищава. То живее в свят, където най-обикновеното го изпълва с възхищение и удивление. Попиващият ум на малкото дете, намира това, което му е нужно в заобикалящата го среда. Попивайки намереното около себе си, то конструира съзнанието си стъпка по стъпка, доакто се сдобие с памет, със силата да разбира и със способността да мисли.

    Първият период в човешкото развитие, през който се формира характерът  - от 0 до 6 години - е най-важният. Той има две фази : от раждането до 3 години и от 3 до 6 години. През първата детето има съзнание, до която възрастният не може да се доближи. Във втората фаза умът е същият, но по някакъв начин детето става податливо на човешко влияние. Монтесори пише, че преди три години функциите се създават и се развиват.
    Главното откритие на Монтесори е за същността на детската природа, която се връща в нормалното си състояние чрез спонтанната работа, защото е в пълна хармония с цялата среда на детето. Есенцията на тази спонтанна работа, водеща до умствено израстване е едновременната дейност на ръката и на ума - едновременната активност между периферията и центъра.
    Нормалното дете обича реда и конструктивните занимания. То рано узрява, самодисциплинирано и радостно. Нормалното състояние на детето е първото нещо, което трябва да бъде постигнато, т.е. децата да се възстановят и да постигнат умствено здраве, или както казва Монтесори да се нормализират. Преди това да се случи истинското образование на детето не може да започне.
    Що се отнася до лошото поведение на децата, тя твърди, че е причинено от умствен глад и от чувството на неудовлетвореност, когато е възпрепятствано да взаимодейства  със средата.
"Философия на метода Монтесори" Г. Уайнър

 "Защо детето плаче : двата възможни вариантаКогато едно дете плаче без да се е наранило, възможните варианти са два:1. Чувства се истински нещастно и плачът е израз на това нещастие. 2. Преструва се. Това е всичко!И тъй като децата много често се преструват на нещастни, ще започнем първо оттам. Симулирането:

    Най-напред трябва да си признаем, че много пъти, когато децата плачат, хленчат или правят някоя нещастна физиономия, всъщност изобщо несе чувстват нещастни, а всъщност изнасят целия този цирк, за да изкопчат нещо от нас.

    Какво? Но това не е ли малко прекалено?! Съвсем не! Задачата на всяко едно дете е да разбере какво трогва най-много родителите му. Децата са достатъчно умни , за да видят, че реагираме по съвсем различен начин, когато се разплачат ( или разхленчат, или друго каквото там правят, за да ни накарат да им дадем онова, което искат).

    Един баща наскоро ми обясняваше как дъщеря му се разплаквала всеки път, когатои й откажел бисквитка. Той изчаквал известно време, но после винаги й давал желаната бисквитка.

    А защо постъпвал така? Защото "тя наистина я иска". Или "защото не искам да разсройвам детето". Разбирам защо родителите казват това, но нека да разгледаме ситуацията през погледа на детето:

    Искам бисквитка. Моля да ми я дадат. Ама не става. Разревавам се. Получавам я. Значи плачът винаги действа, когато искам бисквитка. Супер! Следващия път, когато искам нещо, което не ми дават, просто ще се разрева!

    Толкова е просто. ето как научаваме детето, че за да получи нещо, трябва да се разплаче, и то започва да плаче съвсем тактически, за да постигне целта си. Разбирате ли как действа този номер?

Дори и да е номер, какво значение има?

    Има и то огромно. Първо, съвсем неволно учим детето да плаче повече отколкото е необходимо, а това е абсолютно безсмислено. Второ, в повечето случаи плачът замества речта.Защо му е на детето да учи думи като може да се разплаче за нещо? А и вече знае как се прави това. Трето, съществуват далеч по-ефикасни начини за постигане на желаната цел. Четвърто никой родител не желае детето му да плаче. Това е нещо, което винаги ни кара да се чувстваме ужасно. От все сърце бихме желали детето да плаче по-малко. Ето защо има значение дали това, което правим (макар и неволно) го кара да плаче повече.

Истински емоционален стрес

    Разбира се, понякога детето може да плаче, защото наистина се чувства нещастно, а не защото симулира. Но тряба да признаем, че е почти невъзможно да отгатнем кой от двата варианта е правилният.
    Родителите обикновено смятат, че когато детето се разплаче, то е нещастно, а всъщност единствените нещастни  хора в цялата ситуация са самите те. Не бива да забравяме, че децата изобщо не са като нас. те възприемат света по съвсем различен начин. Макар ние да се чувстваме нещастни, когато не получаваме това, което искаме, те могат да се чувстват съвсем добре и просто да правят това, което действа, за да постигнат целта си.

Какво се случва, когато детето се разплаче?

    Ако направите таблица със случите, в които детето постига целта си с плач, ще се изумите от резултатите. Оказва се, че в повечето случаи родителите дават на децата това, което искат, веднага щом се разплачат. Като родители сме научени да постъпваме така. Още като бебета, децата комуникират с нас предимно чрез плача. Хей, гладен съм! Памперсът ми е мокър!Боли ме! Уморен съм! Бебетата казват всичко това по един и същ начин - чрез плача. Постепенно започваме да ги разбираме и правим това, което ги успокоява. Проблемът е там, че често пъти бъркаме този вид комуникация с нещастието - дори , когато става въпрос за бебета. Но през по-голямата част от времето става въпрос за стандартен начин на комуникация. Възможно е детето да продължава да използва плача като стандартен начин на комуникация. А може да го използва и като безпогрешна тактика за получаване на онова, което иска, защото знае, че работи безпогрешно.
    Другата графа, на която трябва да обърнем внимание е графата "как се чувствам". Може да се окаже, че прахосваме твърде голямо количество енергия, за да се чувстваме зле, докато детето прави това, което си знае, за да получи своето.

Как да се справим, когато се правят на нещастни?

       И така, разбрахме кои са двата възможни варианта (емоционален стрес или симулиране) , които се крият зад детския плач. Подходът към всеки един от тях иам два аспекта: от една страна външното ни поведение, а от друга вътрешната ни нагласа.

    Да започнем оттам, че детето плаче, но този път сте съвсем наясно, че се преструва, само защото знае, че това е най-безпогрешния начин да постигне своето. Тогава би било безсмислено да се впрягате щом видите сълзите му. Помислете само: вътрешно то се чувства напълно добре, а вие сте тези, които се тревожите, защото си мислите, че е нещастно! След като се преструва, едва ли бихте искали да асе хващате на въдицата и да се чувствате вие нещастни. Само ще прахосате напразно ценна енергия. След като знаете, че детето е добре, защо да не се чувствате и вие така?

    Когато детето се разплаче, повечето родители започват да се движат по-бързо от обичайното, суетят се наоколо в стремеж да предложат правилното нещо, което да го накара да спре да плаче. Детето вижда клак изведнъж майка му се превръща в Светкавица и запореден път отчита колко ефикано е да се прави на нещастно.
    Затова се опитайте да подходите по съвсем различен начин. Покажете му, че плачът не само не ви кара да се движите по-бързо, нодори ви прави по-мудни. Ако детето има говорни нарушения, правете се, че не го разбирате, че не сте сигурни какво точно иска. Нека разбере, че се опитвате да помогнете, но наистина не знаете какво точно трябва да направите. Движете се из стаята, предлагайте редица неща, но не и това, което иска. По този начин показвате, че желаете да помогнете, че сте на негова страна, но просто не сте сигурни какво да направите, зьа да помогнете. Ако непрекъсната забавяте движенията си и не давате на детето това, което иска, когато се разплаче, то много скоро ще започне да пробва и други начини за комуникация. Винаги казвайте неща от сорта: "Искам да ти помогна, но не разбирам какво искаш. Опитай се да ми кажеш."

    Ако детето може да говори и е заявило ясно какво иска, продължете да се движите бавно и му кажете, че плачът не е начин даполучи поредна купичка със сладолед. Може да му обясните със съвсем спокоен и добронамерен тон, че няма дса получи повече сладолед, независимо дали плаче или не, но може да получи нещо друго в замяна (например някаква друга храна). След като детето разбере, че с плач няма да постигне нищо, сълзите ще започнатда намаляват.


Важно: не бива да забравяме,че децата са истински радари за нашето настроение и ако вътрешно се чувстваме уасно докато плачат, значи все още плащаме твърде висока цена за плача им. Засегнати сме и те със сигурност ще забележат това. За тях сълзите продължават да да са мощно оръжие.

    Как да се справим, когато наистина са нещастни?

    Ако детето наистина се чувства нещастно, първо трябва да потърсим причините за емоционалното му състояние. Това не означава да се впуснем в обяснения. ПО-скоро трябва да му покажем как да се справи със ситуация, която по някакъв начин е некомфортна за него. Най-добрият начин е като запазим спокойствие и като му покажем, че е напълно възможно да се чувства добре, дори по време на самата ситуация.

    Децата зорко следят възрастните ( и най-вече родителите си) за знаци как да реагират в различни ситуации. Чудесен пример за това е, когато едногодишно дете падне на земята и всички възрастни около него се втурват да видят дали е добре. В повечето случаи детето първо поглежда към възрастните, за да види тяхната реакция, още преди то самото да е реагирало на падането.
    Децата се научават как да реагират на дадена ситуация именно от нас.

    Да обобщим:

 - Има само два варианта детето да плаче, при условие, че не е наранено: наистина се чувства нещастно или се прави на такова.
 - Трудно е да се разбере кой от двата варианта се крие зад плача, макар и да си мислим, че можем да отгатнем.
- Много е важно да запазим спокойствие в ситуация, която кара детето да се чувства нещастно.
- Също толкова важно е да запазим спокойствие и когато детето се прави на нещастно.
- Когато детето се разплаче, трябва да забавим движенията си, за да разбере, че плачът далеч не е най-надеждното средство за комуникация.


Всичко е в наши ръце!"

Дж. Леви

"Децата аутисти"

Основното средство за общуване между хората е устната реч. При децата с нормално езиково развитие тя се появвява и развива по подражание на възрастните през първите години от живота. Формирането и развитието на детската реч е обект на много проучвания.
По-долу можете да намерите показатели - норми за речево развитие при детето:
4 седмици  - издава неопределени викове и звуци.
8 седмици - издава тихи гърлени и гласни звукове.
12 седмици - гука често и продължително.
16 седмици - произнася разнообразни звукове.
20 седмици  - различава гласа и тона, с който му се говори.
24 седмици  - произнася случайни звукосъчетания
28 седмици - произнася продължителни звукосъчетания.
32 седмици търси с поглед предмет , за който го питат
36 седмици - произнася по подражание звукове и срички (звукосъчетания) .
40 седмици   - изпълнява поръчения само по словесни указания.
44 седмици произнася звукоподражания.
48 седмици - произнася първите смислени думи.

Артикулационните умения в норма преминават през шест етапа:
Етап на ранни рефлекторни звукове ( 1-4 мес.)
Основен звук е плачът, който може да израява различни състояния на новороденото. След месец-два бебето започва да плаче по-малко, появяват се нови звукове (вокализация, гукане).

Етап на звукови игри (3 - 15 мес.)
    Между 3-4 месец бебето започва да издава звуци близки до речевите. В подреждането на произнасяните гласни и съгласни звукове може да се долови напев (височина, ритмични вариации).
На този е тап се появява детският лепет. Установено е, че той е униврсално явление- не е подчинен на конкретни езикови норми; присъщ е както на чуващи, така и на деца с вродена или рано придобита глухота.
    Ранния лепет постепенно се усъвършенства и придобива по-устойчив характер. Бебебто подражава на напева на речта на възрастните. Появяват си и речеви подражания, съчетани и с движения - за довиждане, за повикване и т.н

Етап на първите звукове (11 - 18 мес)
    Детето се опитва да съкращава потока от издавани звукове и прави опити да произнесе своята първа дума. Обикновено няма разграничен преход от лепета към първите думи. Това са лесни за произнасяне звукосъчетания като ма (мама), та (тати) или повтарящите се срички - ма-ма, ба-ба.

Етапи на овладяване на речевите звукове (18 - 50 мес)
    Речевите звукове, които детето постепенно усвоява се отличават от произнасяните до този момент. Широкият диапазон от звукове от предходния етап се ограничават, за да се усвоят нови. Лепетните звукове се характеризират с множество съчетания, а при усвояването на речта се произвеждат малко на брой свукосъчетания. Гласните се усвояват по-бързо  - до 18 месечна възраст, а съгласните почти до 7-та година от живота на детето.

Етапи на стабилизиране на артикулационните умения (50 - 80 мес.)
Към 5-та година около 90 % от речта на детето е разбираема. Сформирани са артикулационни умения за всички гласни звукове и много от съгласните.
Речта (говоренето) играе огромна роля в интелектуалното развитие на детето. Това започва от раждането - бебто чува гласа на майката, наблюдава и попива всяко движение.

    Към 6-та година, без специално обучение детето развива реч близка до тази на възрастните, като продължава да усвоява по-сложни речеви структури.

    Основният факт, който трябва несъмнено да знаете е, че първите пет години от живота на детето ви са най-важните, че те са годините, които го формират. Не че следващите са без значение или че всичко е предрешено преди шестия му рожден ден, но във всеки случай първите пет години са определящи.
    Достигне ли шестата си година, основните структури на личността му са вече изградени - тази личност то ще носи през целия си живот. Тя ще определя до голяма степен успеха му в училище и в живота му на възрастен. Ще определя поведението му в обществото, каква ще е младостта му, за какъв тип личност ще се ожени и дали бракът му ще е сполучлив.
    Първите пет години са важни не само за емоционалното, но и за интетелтуалното развитие на детето. Най-добрият начин да осъзнаете значението им в интелектуален план е да си поставите въпроса: на каква възраст детето ви е достигнало 50 % от интелектуалното си развитие? На 21, на 17 на 12?
    Отговорът е - на 4!
Доктор Б. Блум от Чикагския университет е установил вследствие на многобройни изследвания изненадващия факт, че детето достига приблизително до средата на интелектуалното си равнище на четиригодишна възраст, прибавя още 30 % на осем години и останалите 20 %  - на седемнайсет години.
    НЕ смесвайте интелигентност и знание. Очевидно детето Ви няма да е овладяло 50 % от познанията на възрастния още на четири годишна възраст. Интелигентността това е умението да се обработват и използват получените знания. И 50 % от това умение се придобиват още на 4 години.
    Повечето от родителите подценяват много и интелекта, и способността да усвоява знания на дете в предучилищна възраст. Доскоро се смяташе, че всеки от нас се разжда с определена доза вродена интелигентност, веднъж завинаги фиксирана от наследствеността. Последните изследвания показват, че нама нищо подобно. Интелигентността на възрастния индивид се определя в най-голяма степен от типа интелектуално симулиране, което е получавал в детството си.....