Децата трябва да са свободни да се себеизразяват и да показват природните си характеристики. Но средата, в която те са просто свободни физически да тичат и да играят не е достатъчна, защото това не би освободило само по себе си детския дух. Първата цел доколкото това е възможно е д а освободим подрастващото дете от зависимостта му от възрастните. Неговият дом или училище да са местата, където то може да прави нещата само за себе си. - да живее собствения си живот без помощта на възрастните. Там където взаимодействието между децата от различни възрасти е ключов фактор, а концепцията за периодите, в които детето е чувствително към придобиването на определени умения(чувсвтвителните периоди) е добре приета.
В подготвена среда децата стават все по-активни, а възрастният все по-пасивен. На тази територия детето все повече успява да управлява живота си и правейки така става господар на собствените си сили. Поради това подготвената и обезопасена среда трябва да съдържа храната, необходима за развитието на детето. Живеейки свободно в нея детето влиза в жизненоважна комуникация със собствената си среда и започва да я обича.
Най-важната черта на подготвената среда е редът. Място трябва да има за всичко и и всичко да си остане на собственото място. Възрастнията е също част от подготвената среда. Но функцията му е да помага на децата да постигнат съвършенство чрез собствените си усилия.
Ето някои правила, които възрастният трябва да следва:
1. Поддържай изрядна чистота и ред
2. Боядисай отново, заший отново и когато е необходимо, разкраси дома (или училището).
3. Преподавай ползата от предметите и демонстрирай начина, по който се извършват упражненията от практичния живот (това трябва да бъде направено спокойно, грациозно и точно, така че децата да напрявят същото).
4. Възрастният свързва детето със средата и когато това се постигне той става пасивен.
5. Наблюдавай децата продължително, за да разбереш кой от какво има нужда.
6. Побързай, когато те викат.
7. Слушай и отговаряй на детската молба.
8. Уважавай и не прекъсвай детето, когато работи.
9. Уважавай и не поправяй детето, когато прави грешка.
10. Уважавай детето, което си почива и гледа как другите работят, без да го обезпокояваш или задължаваш да работи.
11. Бъди грижовен и тих, а речта и присъствието ти да са като на някой, който обича.
12. Остави се на тези, които търсят присъствието ти и се скрий за тези, които вече са те намерили.
С други думи - подготвента среда е атмосфера, даваща възможност на детето да бъде свободно и да учи чрез собствената си активност в мирна и подредена среда, адаптирана към размера и интересите на децата.
Защо наблюденията са важни? За да помогнем на детето ние трябва да го наблюдаваме със симпатия и търпение. Да забележим неговите затруднения и неговите постижения. Винаги трябва да акценираме върху положителното у децата. Много от техните слабости са фактически плод на нашата неспособност да посрещнем техните нужди. Монтесори казва: "Ние трябва да наблюдаваме индивида, който пише, а не самото писане; субекта, а не вещта..."
В подготвена среда децата стават все по-активни, а възрастният все по-пасивен. На тази територия детето все повече успява да управлява живота си и правейки така става господар на собствените си сили. Поради това подготвената и обезопасена среда трябва да съдържа храната, необходима за развитието на детето. Живеейки свободно в нея детето влиза в жизненоважна комуникация със собствената си среда и започва да я обича.
Най-важната черта на подготвената среда е редът. Място трябва да има за всичко и и всичко да си остане на собственото място. Възрастнията е също част от подготвената среда. Но функцията му е да помага на децата да постигнат съвършенство чрез собствените си усилия.
Ето някои правила, които възрастният трябва да следва:
1. Поддържай изрядна чистота и ред
2. Боядисай отново, заший отново и когато е необходимо, разкраси дома (или училището).
3. Преподавай ползата от предметите и демонстрирай начина, по който се извършват упражненията от практичния живот (това трябва да бъде направено спокойно, грациозно и точно, така че децата да напрявят същото).
4. Възрастният свързва детето със средата и когато това се постигне той става пасивен.
5. Наблюдавай децата продължително, за да разбереш кой от какво има нужда.
6. Побързай, когато те викат.
7. Слушай и отговаряй на детската молба.
8. Уважавай и не прекъсвай детето, когато работи.
9. Уважавай и не поправяй детето, когато прави грешка.
10. Уважавай детето, което си почива и гледа как другите работят, без да го обезпокояваш или задължаваш да работи.
11. Бъди грижовен и тих, а речта и присъствието ти да са като на някой, който обича.
12. Остави се на тези, които търсят присъствието ти и се скрий за тези, които вече са те намерили.
С други думи - подготвента среда е атмосфера, даваща възможност на детето да бъде свободно и да учи чрез собствената си активност в мирна и подредена среда, адаптирана към размера и интересите на децата.
Защо наблюденията са важни? За да помогнем на детето ние трябва да го наблюдаваме със симпатия и търпение. Да забележим неговите затруднения и неговите постижения. Винаги трябва да акценираме върху положителното у децата. Много от техните слабости са фактически плод на нашата неспособност да посрещнем техните нужди. Монтесори казва: "Ние трябва да наблюдаваме индивида, който пише, а не самото писане; субекта, а не вещта..."
RSS Feed
