Средновековните философи са казали, че образованието е изкуство, изискващо взаимодействие с природата а през последните си години Монтесори говори за образованието като за основна цел на живота. Тя твърди, че образованието започва със самото раждане и трябва да продължи до края на човешкия живот. Всъщност развитие се наблюдава и преди самото раждане. Например неродените бебета реагират чувствително на различни видове музика, предпочитание, което продъ;жава и след раждането.
"Образованието на новороденото изведнъж се оказва от първостепенно значение. Вярно е, че бебето не може да прави почти нищо и че не бихме могли да го образоваме. То може да бъде само обект на нашите наблюдения и изучаване, за да разберем жизнените му нужди. Това е точно наблюдението, което правим по принцип, и то има цел - да разберем законите на живота, ако искаме да му помогнем и първото условие е, че трябва е да знаем принципите, които го управляват.
Детската интелигентност е подсъзнателна и това помага на детето да постигне изключително развитие. То попива впечатления не с ума си, а със самия си живот, учи всичко без да знае че го учи и така преминава постепенно от подсъзнателното към съзнателното, стъпвайки по пътеките на радостта и любовта. Детето е винаги ентусиазирано и винаги щастливо, защото има много неща, от които да се впечатлява и много, на които да се възхищава. То живее в свят, където най-обикновеното го изпълва с възхищение и удивление. Попиващият ум на малкото дете, намира това, което му е нужно в заобикалящата го среда. Попивайки намереното около себе си, то конструира съзнанието си стъпка по стъпка, доакто се сдобие с памет, със силата да разбира и със способността да мисли.
Първият период в човешкото развитие, през който се формира характерът - от 0 до 6 години - е най-важният. Той има две фази : от раждането до 3 години и от 3 до 6 години. През първата детето има съзнание, до която възрастният не може да се доближи. Във втората фаза умът е същият, но по някакъв начин детето става податливо на човешко влияние. Монтесори пише, че преди три години функциите се създават и се развиват.
Главното откритие на Монтесори е за същността на детската природа, която се връща в нормалното си състояние чрез спонтанната работа, защото е в пълна хармония с цялата среда на детето. Есенцията на тази спонтанна работа, водеща до умствено израстване е едновременната дейност на ръката и на ума - едновременната активност между периферията и центъра.
Нормалното дете обича реда и конструктивните занимания. То рано узрява, самодисциплинирано и радостно. Нормалното състояние на детето е първото нещо, което трябва да бъде постигнато, т.е. децата да се възстановят и да постигнат умствено здраве, или както казва Монтесори да се нормализират. Преди това да се случи истинското образование на детето не може да започне.
Що се отнася до лошото поведение на децата, тя твърди, че е причинено от умствен глад и от чувството на неудовлетвореност, когато е възпрепятствано да взаимодейства със средата.
"Философия на метода Монтесори" Г. Уайнър
"Образованието на новороденото изведнъж се оказва от първостепенно значение. Вярно е, че бебето не може да прави почти нищо и че не бихме могли да го образоваме. То може да бъде само обект на нашите наблюдения и изучаване, за да разберем жизнените му нужди. Това е точно наблюдението, което правим по принцип, и то има цел - да разберем законите на живота, ако искаме да му помогнем и първото условие е, че трябва е да знаем принципите, които го управляват.
Детската интелигентност е подсъзнателна и това помага на детето да постигне изключително развитие. То попива впечатления не с ума си, а със самия си живот, учи всичко без да знае че го учи и така преминава постепенно от подсъзнателното към съзнателното, стъпвайки по пътеките на радостта и любовта. Детето е винаги ентусиазирано и винаги щастливо, защото има много неща, от които да се впечатлява и много, на които да се възхищава. То живее в свят, където най-обикновеното го изпълва с възхищение и удивление. Попиващият ум на малкото дете, намира това, което му е нужно в заобикалящата го среда. Попивайки намереното около себе си, то конструира съзнанието си стъпка по стъпка, доакто се сдобие с памет, със силата да разбира и със способността да мисли.
Първият период в човешкото развитие, през който се формира характерът - от 0 до 6 години - е най-важният. Той има две фази : от раждането до 3 години и от 3 до 6 години. През първата детето има съзнание, до която възрастният не може да се доближи. Във втората фаза умът е същият, но по някакъв начин детето става податливо на човешко влияние. Монтесори пише, че преди три години функциите се създават и се развиват.
Главното откритие на Монтесори е за същността на детската природа, която се връща в нормалното си състояние чрез спонтанната работа, защото е в пълна хармония с цялата среда на детето. Есенцията на тази спонтанна работа, водеща до умствено израстване е едновременната дейност на ръката и на ума - едновременната активност между периферията и центъра.
Нормалното дете обича реда и конструктивните занимания. То рано узрява, самодисциплинирано и радостно. Нормалното състояние на детето е първото нещо, което трябва да бъде постигнато, т.е. децата да се възстановят и да постигнат умствено здраве, или както казва Монтесори да се нормализират. Преди това да се случи истинското образование на детето не може да започне.
Що се отнася до лошото поведение на децата, тя твърди, че е причинено от умствен глад и от чувството на неудовлетвореност, когато е възпрепятствано да взаимодейства със средата.
"Философия на метода Монтесори" Г. Уайнър
RSS Feed
