"Защо детето плаче : двата възможни вариантаКогато едно дете плаче без да се е наранило, възможните варианти са два:1. Чувства се истински нещастно и плачът е израз на това нещастие. 2. Преструва се. Това е всичко!И тъй като децата много често се преструват на нещастни, ще започнем първо оттам. Симулирането:
Най-напред трябва да си признаем, че много пъти, когато децата плачат, хленчат или правят някоя нещастна физиономия, всъщност изобщо несе чувстват нещастни, а всъщност изнасят целия този цирк, за да изкопчат нещо от нас.
Какво? Но това не е ли малко прекалено?! Съвсем не! Задачата на всяко едно дете е да разбере какво трогва най-много родителите му. Децата са достатъчно умни , за да видят, че реагираме по съвсем различен начин, когато се разплачат ( или разхленчат, или друго каквото там правят, за да ни накарат да им дадем онова, което искат).
Един баща наскоро ми обясняваше как дъщеря му се разплаквала всеки път, когатои й откажел бисквитка. Той изчаквал известно време, но после винаги й давал желаната бисквитка.
А защо постъпвал така? Защото "тя наистина я иска". Или "защото не искам да разсройвам детето". Разбирам защо родителите казват това, но нека да разгледаме ситуацията през погледа на детето:
Искам бисквитка. Моля да ми я дадат. Ама не става. Разревавам се. Получавам я. Значи плачът винаги действа, когато искам бисквитка. Супер! Следващия път, когато искам нещо, което не ми дават, просто ще се разрева!
Толкова е просто. ето как научаваме детето, че за да получи нещо, трябва да се разплаче, и то започва да плаче съвсем тактически, за да постигне целта си. Разбирате ли как действа този номер?
Дори и да е номер, какво значение има?
Има и то огромно. Първо, съвсем неволно учим детето да плаче повече отколкото е необходимо, а това е абсолютно безсмислено. Второ, в повечето случаи плачът замества речта.Защо му е на детето да учи думи като може да се разплаче за нещо? А и вече знае как се прави това. Трето, съществуват далеч по-ефикасни начини за постигане на желаната цел. Четвърто никой родител не желае детето му да плаче. Това е нещо, което винаги ни кара да се чувстваме ужасно. От все сърце бихме желали детето да плаче по-малко. Ето защо има значение дали това, което правим (макар и неволно) го кара да плаче повече.
Истински емоционален стрес
Разбира се, понякога детето може да плаче, защото наистина се чувства нещастно, а не защото симулира. Но тряба да признаем, че е почти невъзможно да отгатнем кой от двата варианта е правилният.
Родителите обикновено смятат, че когато детето се разплаче, то е нещастно, а всъщност единствените нещастни хора в цялата ситуация са самите те. Не бива да забравяме, че децата изобщо не са като нас. те възприемат света по съвсем различен начин. Макар ние да се чувстваме нещастни, когато не получаваме това, което искаме, те могат да се чувстват съвсем добре и просто да правят това, което действа, за да постигнат целта си.
Какво се случва, когато детето се разплаче?
Ако направите таблица със случите, в които детето постига целта си с плач, ще се изумите от резултатите. Оказва се, че в повечето случаи родителите дават на децата това, което искат, веднага щом се разплачат. Като родители сме научени да постъпваме така. Още като бебета, децата комуникират с нас предимно чрез плача. Хей, гладен съм! Памперсът ми е мокър!Боли ме! Уморен съм! Бебетата казват всичко това по един и същ начин - чрез плача. Постепенно започваме да ги разбираме и правим това, което ги успокоява. Проблемът е там, че често пъти бъркаме този вид комуникация с нещастието - дори , когато става въпрос за бебета. Но през по-голямата част от времето става въпрос за стандартен начин на комуникация. Възможно е детето да продължава да използва плача като стандартен начин на комуникация. А може да го използва и като безпогрешна тактика за получаване на онова, което иска, защото знае, че работи безпогрешно.
Другата графа, на която трябва да обърнем внимание е графата "как се чувствам". Може да се окаже, че прахосваме твърде голямо количество енергия, за да се чувстваме зле, докато детето прави това, което си знае, за да получи своето.
Как да се справим, когато се правят на нещастни?
И така, разбрахме кои са двата възможни варианта (емоционален стрес или симулиране) , които се крият зад детския плач. Подходът към всеки един от тях иам два аспекта: от една страна външното ни поведение, а от друга вътрешната ни нагласа.
Да започнем оттам, че детето плаче, но този път сте съвсем наясно, че се преструва, само защото знае, че това е най-безпогрешния начин да постигне своето. Тогава би било безсмислено да се впрягате щом видите сълзите му. Помислете само: вътрешно то се чувства напълно добре, а вие сте тези, които се тревожите, защото си мислите, че е нещастно! След като се преструва, едва ли бихте искали да асе хващате на въдицата и да се чувствате вие нещастни. Само ще прахосате напразно ценна енергия. След като знаете, че детето е добре, защо да не се чувствате и вие така?
Когато детето се разплаче, повечето родители започват да се движат по-бързо от обичайното, суетят се наоколо в стремеж да предложат правилното нещо, което да го накара да спре да плаче. Детето вижда клак изведнъж майка му се превръща в Светкавица и запореден път отчита колко ефикано е да се прави на нещастно.
Затова се опитайте да подходите по съвсем различен начин. Покажете му, че плачът не само не ви кара да се движите по-бързо, нодори ви прави по-мудни. Ако детето има говорни нарушения, правете се, че не го разбирате, че не сте сигурни какво точно иска. Нека разбере, че се опитвате да помогнете, но наистина не знаете какво точно трябва да направите. Движете се из стаята, предлагайте редица неща, но не и това, което иска. По този начин показвате, че желаете да помогнете, че сте на негова страна, но просто не сте сигурни какво да направите, зьа да помогнете. Ако непрекъсната забавяте движенията си и не давате на детето това, което иска, когато се разплаче, то много скоро ще започне да пробва и други начини за комуникация. Винаги казвайте неща от сорта: "Искам да ти помогна, но не разбирам какво искаш. Опитай се да ми кажеш."
Ако детето може да говори и е заявило ясно какво иска, продължете да се движите бавно и му кажете, че плачът не е начин даполучи поредна купичка със сладолед. Може да му обясните със съвсем спокоен и добронамерен тон, че няма дса получи повече сладолед, независимо дали плаче или не, но може да получи нещо друго в замяна (например някаква друга храна). След като детето разбере, че с плач няма да постигне нищо, сълзите ще започнатда намаляват.
Важно: не бива да забравяме,че децата са истински радари за нашето настроение и ако вътрешно се чувстваме уасно докато плачат, значи все още плащаме твърде висока цена за плача им. Засегнати сме и те със сигурност ще забележат това. За тях сълзите продължават да да са мощно оръжие.
Как да се справим, когато наистина са нещастни?
Ако детето наистина се чувства нещастно, първо трябва да потърсим причините за емоционалното му състояние. Това не означава да се впуснем в обяснения. ПО-скоро трябва да му покажем как да се справи със ситуация, която по някакъв начин е некомфортна за него. Най-добрият начин е като запазим спокойствие и като му покажем, че е напълно възможно да се чувства добре, дори по време на самата ситуация.
Децата зорко следят възрастните ( и най-вече родителите си) за знаци как да реагират в различни ситуации. Чудесен пример за това е, когато едногодишно дете падне на земята и всички възрастни около него се втурват да видят дали е добре. В повечето случаи детето първо поглежда към възрастните, за да види тяхната реакция, още преди то самото да е реагирало на падането.
Децата се научават как да реагират на дадена ситуация именно от нас.
Да обобщим:
- Има само два варианта детето да плаче, при условие, че не е наранено: наистина се чувства нещастно или се прави на такова.
- Трудно е да се разбере кой от двата варианта се крие зад плача, макар и да си мислим, че можем да отгатнем.
- Много е важно да запазим спокойствие в ситуация, която кара детето да се чувства нещастно.
- Също толкова важно е да запазим спокойствие и когато детето се прави на нещастно.
- Когато детето се разплаче, трябва да забавим движенията си, за да разбере, че плачът далеч не е най-надеждното средство за комуникация.
Всичко е в наши ръце!"
Дж. Леви
"Децата аутисти"
Най-напред трябва да си признаем, че много пъти, когато децата плачат, хленчат или правят някоя нещастна физиономия, всъщност изобщо несе чувстват нещастни, а всъщност изнасят целия този цирк, за да изкопчат нещо от нас.
Какво? Но това не е ли малко прекалено?! Съвсем не! Задачата на всяко едно дете е да разбере какво трогва най-много родителите му. Децата са достатъчно умни , за да видят, че реагираме по съвсем различен начин, когато се разплачат ( или разхленчат, или друго каквото там правят, за да ни накарат да им дадем онова, което искат).
Един баща наскоро ми обясняваше как дъщеря му се разплаквала всеки път, когатои й откажел бисквитка. Той изчаквал известно време, но после винаги й давал желаната бисквитка.
А защо постъпвал така? Защото "тя наистина я иска". Или "защото не искам да разсройвам детето". Разбирам защо родителите казват това, но нека да разгледаме ситуацията през погледа на детето:
Искам бисквитка. Моля да ми я дадат. Ама не става. Разревавам се. Получавам я. Значи плачът винаги действа, когато искам бисквитка. Супер! Следващия път, когато искам нещо, което не ми дават, просто ще се разрева!
Толкова е просто. ето как научаваме детето, че за да получи нещо, трябва да се разплаче, и то започва да плаче съвсем тактически, за да постигне целта си. Разбирате ли как действа този номер?
Дори и да е номер, какво значение има?
Има и то огромно. Първо, съвсем неволно учим детето да плаче повече отколкото е необходимо, а това е абсолютно безсмислено. Второ, в повечето случаи плачът замества речта.Защо му е на детето да учи думи като може да се разплаче за нещо? А и вече знае как се прави това. Трето, съществуват далеч по-ефикасни начини за постигане на желаната цел. Четвърто никой родител не желае детето му да плаче. Това е нещо, което винаги ни кара да се чувстваме ужасно. От все сърце бихме желали детето да плаче по-малко. Ето защо има значение дали това, което правим (макар и неволно) го кара да плаче повече.
Истински емоционален стрес
Разбира се, понякога детето може да плаче, защото наистина се чувства нещастно, а не защото симулира. Но тряба да признаем, че е почти невъзможно да отгатнем кой от двата варианта е правилният.
Родителите обикновено смятат, че когато детето се разплаче, то е нещастно, а всъщност единствените нещастни хора в цялата ситуация са самите те. Не бива да забравяме, че децата изобщо не са като нас. те възприемат света по съвсем различен начин. Макар ние да се чувстваме нещастни, когато не получаваме това, което искаме, те могат да се чувстват съвсем добре и просто да правят това, което действа, за да постигнат целта си.
Какво се случва, когато детето се разплаче?
Ако направите таблица със случите, в които детето постига целта си с плач, ще се изумите от резултатите. Оказва се, че в повечето случаи родителите дават на децата това, което искат, веднага щом се разплачат. Като родители сме научени да постъпваме така. Още като бебета, децата комуникират с нас предимно чрез плача. Хей, гладен съм! Памперсът ми е мокър!Боли ме! Уморен съм! Бебетата казват всичко това по един и същ начин - чрез плача. Постепенно започваме да ги разбираме и правим това, което ги успокоява. Проблемът е там, че често пъти бъркаме този вид комуникация с нещастието - дори , когато става въпрос за бебета. Но през по-голямата част от времето става въпрос за стандартен начин на комуникация. Възможно е детето да продължава да използва плача като стандартен начин на комуникация. А може да го използва и като безпогрешна тактика за получаване на онова, което иска, защото знае, че работи безпогрешно.
Другата графа, на която трябва да обърнем внимание е графата "как се чувствам". Може да се окаже, че прахосваме твърде голямо количество енергия, за да се чувстваме зле, докато детето прави това, което си знае, за да получи своето.
Как да се справим, когато се правят на нещастни?
И така, разбрахме кои са двата възможни варианта (емоционален стрес или симулиране) , които се крият зад детския плач. Подходът към всеки един от тях иам два аспекта: от една страна външното ни поведение, а от друга вътрешната ни нагласа.
Да започнем оттам, че детето плаче, но този път сте съвсем наясно, че се преструва, само защото знае, че това е най-безпогрешния начин да постигне своето. Тогава би било безсмислено да се впрягате щом видите сълзите му. Помислете само: вътрешно то се чувства напълно добре, а вие сте тези, които се тревожите, защото си мислите, че е нещастно! След като се преструва, едва ли бихте искали да асе хващате на въдицата и да се чувствате вие нещастни. Само ще прахосате напразно ценна енергия. След като знаете, че детето е добре, защо да не се чувствате и вие така?
Когато детето се разплаче, повечето родители започват да се движат по-бързо от обичайното, суетят се наоколо в стремеж да предложат правилното нещо, което да го накара да спре да плаче. Детето вижда клак изведнъж майка му се превръща в Светкавица и запореден път отчита колко ефикано е да се прави на нещастно.
Затова се опитайте да подходите по съвсем различен начин. Покажете му, че плачът не само не ви кара да се движите по-бързо, нодори ви прави по-мудни. Ако детето има говорни нарушения, правете се, че не го разбирате, че не сте сигурни какво точно иска. Нека разбере, че се опитвате да помогнете, но наистина не знаете какво точно трябва да направите. Движете се из стаята, предлагайте редица неща, но не и това, което иска. По този начин показвате, че желаете да помогнете, че сте на негова страна, но просто не сте сигурни какво да направите, зьа да помогнете. Ако непрекъсната забавяте движенията си и не давате на детето това, което иска, когато се разплаче, то много скоро ще започне да пробва и други начини за комуникация. Винаги казвайте неща от сорта: "Искам да ти помогна, но не разбирам какво искаш. Опитай се да ми кажеш."
Ако детето може да говори и е заявило ясно какво иска, продължете да се движите бавно и му кажете, че плачът не е начин даполучи поредна купичка със сладолед. Може да му обясните със съвсем спокоен и добронамерен тон, че няма дса получи повече сладолед, независимо дали плаче или не, но може да получи нещо друго в замяна (например някаква друга храна). След като детето разбере, че с плач няма да постигне нищо, сълзите ще започнатда намаляват.
Важно: не бива да забравяме,че децата са истински радари за нашето настроение и ако вътрешно се чувстваме уасно докато плачат, значи все още плащаме твърде висока цена за плача им. Засегнати сме и те със сигурност ще забележат това. За тях сълзите продължават да да са мощно оръжие.
Как да се справим, когато наистина са нещастни?
Ако детето наистина се чувства нещастно, първо трябва да потърсим причините за емоционалното му състояние. Това не означава да се впуснем в обяснения. ПО-скоро трябва да му покажем как да се справи със ситуация, която по някакъв начин е некомфортна за него. Най-добрият начин е като запазим спокойствие и като му покажем, че е напълно възможно да се чувства добре, дори по време на самата ситуация.
Децата зорко следят възрастните ( и най-вече родителите си) за знаци как да реагират в различни ситуации. Чудесен пример за това е, когато едногодишно дете падне на земята и всички възрастни около него се втурват да видят дали е добре. В повечето случаи детето първо поглежда към възрастните, за да види тяхната реакция, още преди то самото да е реагирало на падането.
Децата се научават как да реагират на дадена ситуация именно от нас.
Да обобщим:
- Има само два варианта детето да плаче, при условие, че не е наранено: наистина се чувства нещастно или се прави на такова.
- Трудно е да се разбере кой от двата варианта се крие зад плача, макар и да си мислим, че можем да отгатнем.
- Много е важно да запазим спокойствие в ситуация, която кара детето да се чувства нещастно.
- Също толкова важно е да запазим спокойствие и когато детето се прави на нещастно.
- Когато детето се разплаче, трябва да забавим движенията си, за да разбере, че плачът далеч не е най-надеждното средство за комуникация.
Всичко е в наши ръце!"
Дж. Леви
"Децата аутисти"
RSS Feed
